Автор: senski

1. Въведение

Годината е 2050-а, и застроената среда е изправена пред яростните последици от ускоряващите се климатични промени. Градовете, някога символи на прогрес и сигурност, днес показват своите ограничения – сградният фонд, инфраструктурата и системите, които поддържат градския живот, не успяват да следват темпото на променящата се реалност. Горещите вълни вече не са изключение, а правило. Продължителните засушавания и поройните дъждове, също. 

Човекът, заедно с останалата част от градската флора и фауна, се сблъсква с нови и безпрецедентни предизвикателства, които променят начина му на живот. Летните месеци превръщат градовете в нежелани за обитаване пространства, където жителите се крият под непрестанно работещите климатици, които допълнително нагорещяват въздуха. И в тази пропукваща се градска реалност неравенствата са най-ярки. Тези, които нямат възможност да се адаптират – пенсионерите, хората с хронични заболявания, маргинализираните групи, бременните жени и децата – са най-уязвими пред тези нови условия.

Зеленината, някога източник на живот и утеха, се бори за оцеляване сред бетонните лабиринти. Липсата на визионерска и ефективна градска политика е довела до разруха на зелените и сини градски пространства, а реките и парковете – някога центрове на градския живот – остават недостъпни и пренебрегнати.

Нашите градове – отдавна забравени символи на прогрес – днес са средища на натрупващи се рискове, неумолимо изискващи все повече енергия и ресурси от заобикалящата ги природна среда. Време е за преосмисляне. Как можем да възстановим надеждата за бъдещето им? Какви новаторски идеи ще ни помогнат да преодолеем тези кризи и да изградим населени места, по-добре приспособени към нуждите на своите жители?

2. Цел на конкурса

Този конкурс има за цел да предизвика една от най-важните групи в нашето общество – студентите, да преосмислят влиянието на градовете и строителната индустрия върху околната среда, биоразнообразието и човешкото здраве. Насърчаваме ви да търсите иновативни решения и подобрения в градския дизайн, с акцент на намаляване на въглеродните емисии и повишаване на качеството на живот в нашите градове.

Целта на конкурса е да даде свобода за изследване на концепцията за максимално преизползване на ресурси, насърчавайки идеята за затворена система на материални и биологични потоци, която въплъщава принципите на кръговата икономика. Искаме да преосмислите селищата като средища на системни синергии, където малко се губи и всичко има своята стойност.

Вашият проект трябва да вдъхнови промяна, да изрази ясна позиция и да предложи практични идеи от всякакъв мащаб, които ще помогнат на населените места у нас да се доближат до загубилата значение дума устойчивост.

Конкурсът приканва студенти от различни дисциплини да се включат в предизвикателството и да предложат смели, иновативни решения за вече закъснялата трансформация на нашите селища.

3. Предизвикателството

Разработете конкурсна работа (напр. арт инсталация или конструкция), която да служи като критична, игрова и/или образователна интервенция в тъканта на населените места у нас. Проектът може да бъде със специфична или абстрактна локация, като трябва да отговаря на поне две от следните изисквания:

• Адресиране на климатичните промени: Включете проблем или казус, свързан с климатичните промени. Как вашата конкурсна работа може да повиши осведомеността или да предложи решение?
• Преосмисляне на материалните потоци: Предложете иновативни начини за преизползване на материали, превръщайки ги в ценни ресурси за населените места. Какви нови възможности се откриват, когато престанем да гледаме на материалите като неизчерпаеми и започнем да им придаваме реалната им стойност?
• Кръгова икономика: Разработете проект, който демонстрира принципите на кръговата икономика (напр. поправка, преизползване, поддръжка, споделяне), при която възобновяемите ресурси се използват многократно, а невъзобновяемите тогава когато наистина е необходимо. Как вашата конкурсна работа може да илюстрира затворена система?
• Възстановителни практики: Предайте работа, която следва принципи и практики, насочени към възстановяване и подобряване на локалната среда. Демонстрирайте работещи подходи и техния положителен ефект върху избраната локация.

Вашата конкурсна работа следва да вдъхнови промяна, да провокира системно мислене и да предложи практични решения, които да подобрят и трансформират застроената среда.

Проектът може да бъде със специфична локация или с абстрактна такава (по ваш избор) и трябва да отговоря на поне ДВЕ от следните:

1. Адресиране на важен проблем или казус свързани с изменението на климата. 
2. Преосмисляне на отпадъците: Предложете иновативни начини за повторно използване на отпадъчни материали, като ги превърнете в ценни ресурси за строителството. Какви нови възможности се откриват, когато спрем да гледаме на отпадъците като проблем и започнем да ги възприемаме като възможност?
3. Кръгова икономика: Разработете проект, който въплъщава подхода на кръговата икономика, при който материалите се използват многократно, а енергийните потоци са оптимизирани за минимизиране на отпадъците. Как вашият проект може да демонстрира затворена система в строителната индустрия?
4. Градовете като материални банки: Представете си бъдеще, в което градовете се възприемат като хранилища на материали, готови за повторна употреба. Как вашият проект може да илюстрира потенциала на градските среди като материални банки?
5. Регенеративни практики: Принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема.

4. Изисквания за подаване

Вашата конкурсна работа е нужно да бъде представена на едно табло формат A1 и да включва комбинация от медии, които смятате за най-подходящи за вашия проект. 

Възможните елементи могат да включват, но не са ограничени до:

• Графично представяне на идеята;
• Планове: Различни мащаби, показващи общото разположение и детайлите;
• Разрези и фасади: Демонстриращи пространствените връзки и използването на материали;
• Перспективи: Илюстриращи потребителския опит и контекста на заобикалящата среда;
• Аксонометрични изгледи: Показващи начина, по който компонентите се свързват;
• Описателен текст, художествен текст или поетичен текст;
• Модел или прототип осигуряващ цялостен изглед на проекта (като допълнителен елемент на таблото);
• Различни медийни формати: снимки, видео, аудио;
• Пърформанс;
• Други.

Допълнителни точки ще бъдат присъдени за:

• Интердисциплинарен екип: Разработете проекта съвместно с колеги от различни специалности, използвайки мултидисциплинарните знания на всички в екипа.

5. Критерии за оценка 

Подадените конкурсни работи ще бъдат оценявани по следните критерии:

1. Отговор на целите на конкурса и зададеното предизвикателство: Как проектът отговаря на целите на конкурса и се справя с поставеното предизвикателство?
2. Креативност и иновативност: Колко оригинална е предложената концепция? Предизвиква ли тя наложилите се процеси и предлага ли новаторска перспектива?
3. Кръговост: В каква степен проектът въплъщава принципите на кръговата икономика и минимизира въздействието върху околната среда?
4. Изпълнимост: Практичен ли е проектът и може ли да се реализира на практика? Подходящи ли са предложените материали и методи?
5. Визуална и описателна част: Как графичното представяне и текста комуникират концепцията?
6. Въздействие върху общността: Дали работата ангажира и образова обществеността?

6. Допустимост

Този конкурс е отворен за всички студенти, независимо от дисциплината им. Насърчаваме образуването на интердисциплинарни екипи.

За студенти от УАСГ, записани в курса „Кръгови модели в строителството“, е позволено да работят в екипи от максимум двама студенти от курса.

Този конкурс е отворен за всички студенти от България от различни дисциплини. Ние насърчаваме интердисциплинарни екипи от 2-ма до 5 члена.

Важно: За УАСГ студенти от курс “Кръгови модели в строителството” – могат да работят максимум по 2-ма от курса.

7. Програма на конкурса

1. 30.09.2024 г. – Начало на конкурса  
2. 30.09.2024 г. – Начало на паралелния лекционен формат  
3. 28.02.2025 г. – Краен срок за подаване на проекти  
4. (TBA) –  Церемония по награждаване на победителите

8. Оценяване и награждаване на конкурсните работи

Избраните конкурсни работи ще бъдат представени на публична изложба, която ще осигури видимост и признание на участниците. Всички селектирани участници ще бъдат поканени на церемония по награждаване, където ще бъдат обявени победителите от конкурса. 

Награди: 

• Първо място (стойност:TBA);
• Награда на лекционния екип (стойност:TBA);
• Награда на За Земята (стойност:TBA);

Журито за голямата награда ще се състои от трима професионалисти, които ще обявим по-късно: 

• Представител на главния спонсор на конкурса;
• Eксперт от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект;
• Представител на МОСВ.

Наградата на лекционния екип ще се обсъди и връчи от шестимата лектори на курса  “Кръгови модели в строителството” към Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия. Наградата ще предостави възможност на избрана конкурсна работа, да бъде представена в подходяща форма в събития на Колективът на няколко локации в страната. Допълнителна информация ще бъде предоставена преди края на ноември.

Наградата на За Земята ще се обсъди и връчи от представители на екологичното сдружение.

9. Споделено пространство за идеи

Институт Кръгова Икономика организира за трета поредна година избираем курс в УАСГ, София по Кръгови Модели в Строителството. Бихме искали да отправим отворена покана за всички интересуващи се, както от темата, така и от самия конкурс да заповядат на лекциите ни. Те ще са възможност за:

• Опознаване на някои от темите засеганти в конкурсното задание
• Практически упражнения
• Запознанство със специалисти и фирми в различни сфери
• Отворена дискусия по релевантни теми
• Нетуъркинг
• Задаване на въпрос и отговори

Откриването на Конкурсът и тазгодишния курс в УАСГ, ще е на 30ти Септември, от 18:15 в Прожектиране.

Курсът се провежда всеки понеделник между 18 и 20 ч. в зала 315, Архитектурен факултет, УАСГ.

11. Референции:

1. Учебника за бъдещето на България
2. United Nations Sustainable Development Goals
3. Wellbeing Economy Alliance 
4. Ellen McArthur Foundation 
5. C40 Cities
6. Cities in the European Green Deal

В изпълнение на решение на Управителния съвет (УС) на Сдружение „Институт кръгова икономика“ проведено на 18.12.2023 г. обявяваме годишо Общо събрание (ОС) на членовете на сдружение „Институт кръгова икономика“.

Събранието ще се проведе онлайн на 20.01.2024 г. от 17:00 ч. в платформата Google meet. Покани с връзка за включване към онлайн събранието ще бъдат изпратени седмица преди събранието до всички членове.

Събранието ще се проведе при следния дневен ред:

1. Представяне и приемане на годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността на Сдружението за 2023 година.

2. Приемане на промени и допълнения в Устава на Сдружението.

3. Избор на нов Управителен съвет.

4. Одобрение на план на предстоящите проекти и дейности.

5. Определяне на дължимостта и размера на членския внос.

6. Други.

На 16.11.2023 г. в зала “Планетариум” на Регионален природонаучен музей в град Пловдив Институт Кръгова Икономика (ИКИ) проведе събитието Културни модели и кръговост, част от инициативата 𝗚𝗹𝗼𝗯𝗮𝗹 𝗗𝗼𝗻𝘂𝘁 𝗗𝗮𝘆. #GlobalDonutDay е ден на местни, ръководени от общността фестивали по целия свят, заинтересовани от и работещи за прилагането на принципите на 𝗗𝗼𝘂𝗴𝗵𝗻𝘂𝘁 𝗘𝗰𝗼𝗻𝗼𝗺𝗶𝗰𝘀. Глобалната инициатива се провежда за първи път и България стана част от нея благодарение на ИКИ и с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт.

Какво е 𝗚𝗹𝗼𝗯𝗮𝗹 𝗗𝗼𝗻𝘂𝘁 𝗗𝗮𝘆?

𝗗𝗼𝘂𝗴𝗵𝗻𝘂𝘁 𝗘𝗰𝗼𝗻𝗼𝗺𝗶𝗰𝘀 предлага визия за това какво означава за човечеството да процъфтява през 21-ви век с цел задоволяване на нуждите на всички хора в рамките на планетарните граници.

Фокусът на това събитие беше върху културните, мисловните и системните модели, и тяхната приложимост за постигане на устойчивост, балансираност и кръговост. Заедно с участниците в залата на музея, арх. Ива Станишева и Радко Ковачев от ИКИ разгледаха алтернативните модели на развитие, които дават адекватни отговори на социалните и екологичните предизвикателствата в условията на динамично променящата се среда на града.

По време на неформалното събиране в бар “Чаша вино” в Пловдив лекторите и участниците дискутираха за измеренията и приложенията на модела “донът икономика” в условията на града и по-конкретно за Пловдив. Обещахме си да продължим занапред с общи дейности.

С това последно събитие ИКИ приключва поредицата „Кръгови дни в България“ за тази година, с която всъщност само започнахме дългосрочна и многопластова дискусия, която ще задълбочим през следващата година.

Преди около месец приключи общественото обсъждане на проекта за постановление на Министерски съвет (ПМС) за създаване на Съвет за кръгова икономика. Темата за кръговата икономика е широко коментирана и се явява, както фокус на много интереси, така и се коментира по конференции, панелни дискусии и образователни курсове. Въпреки това, единственото становище по проекта за ПМС, беше това на Институт кръгова икономика.

В становището си ИКИ подчертава, че приема тази инициатива като нужна стъпка в правилна посока, но и като част от множество други, също така, важни и спешни стъпки в областта на модернизацията на линейната икономика в съвременна кръгова икономика и то, да не забравяме — в условията на катастрофална загуба на биоразнообразие и трудно предсказуемо изменение на климата, причинени от човешката дейност — фактори увеличаващи непредвидимия риск и допълнително усложняващи нашите усилия в посока на кръговите модели.

В становището си, поради духа на проекта за ПМС, поясняваме, че смятаме за неприемливо изключването на гласа на гражданското общество от дискусиите по решаване на неговата собствена съдба, което е гарантирано от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (в сила от 16 март 2004 г). Твърдим, че демократизацията на процесите в българската държава изисква присъствието на експертни представители на гражданското общество с право на глас в решенията касаещи адаптирането на дейностите на гражданите на страната към изменението на климата.

В становището ИКИ предлага, освен трите подгрупи, в Съвета да се създаде четвърта група — “Икономика на благосъстоянието”, която да разисква и прилага и индикаторите за нематериално развитие на общностите и обществото като цяло, свързани с прилагането на политиките по кръгова икономика през призмата на икономика на благосъстоянието. Такива са:

• социална справедливост и равнопоставеност във време на модерницзация;
• включващо общностно развитие и справедлив преход;
• неформално образование за устойчиво развитие и кръгова икономика;
• икономика след растежа и развитие на общностния капитал; и др.

[Това предложение бе отхвърлено по време на последвалата среща в Министерски съвет]

„Сътрудничеството в областта на прехода към кръгова икономика трябва не просто да е вписано и формално да присъства в различни правителствени документи, точно обратното — нужно е припознаването му като същински национален приоритет, ясно изразен в приемането от страна на България на Европейския зелен пакт, от който са част политиките свързани с кръговата икономика. В този смисъл, функциите и състава на Съвета по кръгова икономика може и трябва да бъде разширен така, че да съответства на изискванията на съвремието, споделените демократични ценности на нашия народ и спешната нужда от трансдисциплинарен и междуинституционален подход по темите свързани със спешната нужда от подкрепа за трансформация на линейните икономически модели към кръгови.“

из Становище на ИКИ по проекта за ПМС за създаване на Съвет за кръгова икономика

Тук е мястото да отбележим, че по време на дискусионната среща, в присъствието на представители от академичните среди, при опит да получим обратна връзка по нашите предложения, представителите на държавата ни информираха, че няма да ги обсъждат, но скоро ще ни съобщят кое приемат. Прави ни впечатление, че въпреки, че разговор с държавата съществува, то той не протича като диалог на равнопоставени граждани, които желаят заедно да работят за постигане на така необходимата за страната системна промяна. По-скоро се акцентира на позицията на властта и се „свежда до знание“ вече свършения факт. Но ние все пак сме в XXI-ви век и то в исторически безпрецедентен момент, който изисква всеки от нас да направи максимума в неговите възможности, за да намалим заедно общото страдание, което изменението на климата и шестото масово измиране на видове, вече причинява. Нямаме време за архаичния театър на бюрокрацията, нужни са нови подходи за комуникация и спешни съвместни действия.