Категория: Новини

Институт Кръгова Икономика (ИКИ) в партньорство с ЕнЕфект, стартира факултативен предмет “Кръгови модели в строителството” към архитектурния факултет на Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ).

Идеята за курса обединява мултидисциплинарен екип от млади специалисти желаещи да вдъхновят бъдещето поколение архитекти и инженери да следват и прилагат принципите на кръговата икономика от идейния дизайн, през проектирането, строителството, и всички останали фази от жизнения цикъл на една сграда. Мотивацията за курса е споделената кауза за ограничаване и преобръщане на негативния ефект от строителната индустрия върху околната среда.

Кръговото строителство се характеризира с проектиране, експлоатация и многократно преизползване на материали и сградни компоненти по икономически и социално отговорен начин, допринасящ за възстановяване на благосъстоянието на природата. В този контекст учебният материал покрива основни екологични принципи, минава през теоретична част на устойчивия и регенеративния дизайн и кръговата икономика и завършва с техническа част включваща актуални тенденции:  преизползване на строителни материали, модулен дизайн, СИМ (BIM) интеграция, дигитални двойници и др.

Заповядайте, да се запознаем и да учим заедно за актуалните методи, които ще ни гарантират бъдеще.

Създаването на Комитет за наблюдение е необходим механизъм за външен контрол на НПВУ, напомнят граждански организации.

Коалиция “За зелен рестарт” и партньори изпратиха позиция във връзка с обществената консултация за структурите, които ще бъдат отговорни за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.

Създаването на Комитет за наблюдение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е необходим механизъм, за да се гарантира независим външен контрол на изпълнението на реформите и инвестициите в НПВУ. Това се посочва в позиция, подписана от водещи граждански организации – коалиция “За зелен рестарт” – MOVE.BG, WWF България, “Грийнпийс”-България и “Институт Кръгова Икономика”, както и от Сдружение за дивата природа “Балкани”, екологично сдружение “За Земята”, “Институт за зелена политика”, CEE Bankwatch Network и “Институт за икономическа политика”.

Позицията е изпратена като част от обществената консултация по повод проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и техните бъдещи функции. Адресати на Позицията са вицепремиерът и министър на финансите в оставка г-н Асен Василев и вицепремиерът и министър на околната среда и водите в оставка г-н Борислав Сандов.

В рамките на половин година, това е третото писмо на гражданските организации, посветено на необходимостта от създаване на специализирана структура за външен мониторинг на прилагането на НПВУ.

“Запознахме се с проекта на Постановление и придружаващите документи, изготвени в рамките на процес по изграждане на институционален капацитет за успешното изпълнение на НПВУ. За съжаление, в проекта не откриваме Комитет за наблюдение на НПВУ, какъвто предложихме през януари т.г., като месец по-късно предложихме примерна структура и функции,” посочват организациите в новата позиция, изпратена на 22 юни.

“Обръщаме внимание, че НПВУ, с бюджет от 12 милиарда лева, понастоящем няма структура за външно наблюдение от страна на заинтересованите страни, за разлика от оперативни програми с европейско финансиране и многократно по-малък бюджет. Също така, нямаме потвърждение или гаранция, че Консултативният съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС) ще включва подобна специално структурирана нарочна под-комисия за наблюдение на НПВУ, каквото алтернативно предложение бе направено от Коалиция “За зелен рестарт”, и което до голяма степен би могло да изпълнява функцията за външно наблюдение на ПВУ.”

КОМИТЕТЪТ

Организациите, подписали писмото, настояват за включването на нов член 14 в Постановлението, чрез който да се създаде Комитет за наблюдение на НПВУ с участието на заинтересованите страни. Структурата трябва да проследява напредъка по прилагането на Плана и да създаде съгласувателен режим по неговото изпълнение. Комитетът би подпомогнал постигането на висока ефективност на реформите и инвестициите в НПВУ, като осигури възможност за обмен на информация и идеи, посочват организациите.

Позицията съдържа разписани цели, функции и начин на работа на Комитета, като се предлага той да се събира два пъти годишно в присъствена форма и минимум по един път на всеки три месеца онлайн.

“Външно наблюдение от страна на гражданското общество ще осигури прозрачност на осъществяваните реформи и инвестиции. То ще гарантира, че възстановяването е реално зелено и справедливо, и допринася и за възстановяване на биоразнообразието и природата,” се посочва в текста на позицията.

Прочетете цялата Позиция тук.

Още за Коалиция “За зелен рестарт” научете тук.тук.

С уважение,

Марин Маринов,

Координатор на Коалиция “За зелен рестарт”

Ръководител на Зелената програма на MOVE.BG

На 25 Май 2022 година група зелени организации от България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, измежду които и Институт Кръгова Икономика, За Земята и Грийнпийс – България, внесоха писмо до държавните ръководители на своите страни, с което призовават правителствата си да бъдат „шампиони на слънчевата енергия“ и „да използват напълно потенциала на покривните фотоволтаици“.

Това идва, след като Европейската комисия стартира пакета #REPowerEU, включващ забележителната #EUSolarStrategy на 18 май, с мандат за слънчева енергия на покрива на всички нови сгради до 2029 г.

По консервативни оценки „слънчевите“ покриви имат потенциал да покрият една четвърт от потреблението на електроенергия в ЕС, произвеждайки 680 TWh слънчева електроенергия годишно.

Прочетете цялото писмо тук.

На 04 Май 2022 година бе внесена позицията на „Коалиция за Зелен Рестарт“ относно проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Проект на Министерски Съвет № 86 от 2020 г. за създаване на Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка и за приемане на Правилник за организация на дейността на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка., който трябва да бъде разгледан днес.

Позицията отразява вижданията на „Коалиция за Зелен Рестарт“ и нейните членове относно съдавне на механизъм за избор на представители от гражданския и неправителствен сектор, механизъм за промяна на представителите от организациите членове, както и регламентиране на правата и задълженията на членовете на Съвета.

Предвид важността на реформите и дейностите в Плана за възстановяване и устойчивост за декарбонизация и изпълнението на Европейската Зелена Сделка в България, „Коалиция за Зелен Рестарт“ предлага създаване на работна група за мониторинг на Плана за възстановяване и устойчивост, както и осигуряването на необходимия експертен потенциал.

Пълния текст на позицията може да прочетете тук.

Пълния текст на проект на ПМС за изменение и допълнение на ПМС № 86 от 2020 г. може да прочетете тук, а текстовте на действащото постановление тук.

Пълния текст правилника на съвета за селената сделка може да прочетете тук.

В началото на миналата година природозащитници направиха креативна акция с искане за категорични мерки срещу пластмасовото замърсяване. Поводът беше вълната пластмасови отпадъци в река Искър.

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента. Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

На европейско ниво се предвиждат различни мерки за справянето с проблема като Директива (EC) (EU) 2019/904 — относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, транспонирана и в България. Парламентът на Великобритания премахна пластмасата за еднократна употреба на територията си, включително и пластмасовите бутилки още през 2018 г. През 2020 г. администрацията на Ню Йорк спря използването на напитки в бутилки за еднократна употреба, като кметът забрани и продажбата им в парковете в града.

“Вярваме, че с малка стъпка като замяна на бутилираната вода с бутилки за многократна употреба и машини за филтриране на питейната вода на територията на Народното събрание, институцията не само ще допринесе за ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, но и ще даде нужния пример както на обществото ни, така и на всички институции на територията на България. Също така това действие би съкратило разходите на Народното събрание в дългосрочен план.” – споделят инициаторите на писмото, изпратено до председателя на Народното събрание – Никола Минчев и до Комисията по околна сред.

Писмото беше подписано от неправителствени и бизнес организации, блогъри и хора, занимаващи се с инициативи за намаляване на отпадъците и живот без отпадъци в България, част от движение “Нулеви отпадъци”. През последните години обединението организира редица събития и информационни кампании за борба с еднократната пластмаса и други опаковки, които продължават да са основен замърсител на околната среда.

Списъкът на подкрепилите искането нараства като към момента подкрепа заявяват:

Zero Waste Sofia – блог и общност за устойчив начин на живот
Основа – съветник за устойчив бизнес
Eco Switch – онлайн магазин и вдъхновител за живот с по-малко пластмаса
Station zero – магазин с нулев отпадък
Екологично сдружение “За Земята”
Грийнпийс България
Умна раница – инициатива за отговорно планинарство
Thrift Sheep – блог и подкаст за екологичен начин на живот
Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”
ZERA – решения за нулеви отпадъци и многократна употреба
Сдружение „Свят на бъдещето“ – организация с фокус върху екологичното образование за деца и младежи
Green Revolucia – онлайн платформа за устойчиви продукти за дома, работилници за начин на живот с нулев отпадък, консултантски услуги за намаляване на отпадъците
Ателие Трион – студио за преизползване и трансформиране на отпадъчни материали
WIND2WIN – инициатива за по-чисто Черно море
Институт Кръгова Икономика
Фондация Корен

Източник: За земята

Данните от последното проучване на Евростат за употребата на материали в ЕС сочат, че нивото им на кръговост у нас се подобрява спрямо 2019г., но страната ни все още изостава значително спрямо средните нива в ЕС. За 2020г. от всички използвани материали в България едва 2,6% идват от вторични потоци (преизползване и рециклиране).

Нашата страна, заедно с Румъния, Ирландия и Португалия, отбелязва едни от най-ниските нива на кръговост на материалите в ЕС, докато средното равнище за Съюза е в размер на 12,8%. В относителна стойност ръстът, който отбелязва родната икономика спрямо 2019 г. е в размер на 13%, като на ниво ЕС с най-голям относителен ръст е Люксембург – 30%. През 2020 г. нивото на кръговост на материалите е най-високо в Холандия (31%), следвана от Белгия (23%) и Франция (22%). Колкото по-големи са нивата на кръговост, толкова повече вторични материали се използват в дадена икономика, което намалява негативните екологичните влияния при добива на суровини. Данните от това проучване не следва да се разглеждат само като количество на рециклираните материали по страни, а и като структурни фактори на националните икономики. Определящи за индикатора са и четирите категории потоци на материали – биомаса (храни, фуражи, облекла, дървесина и др.), метали (рудни изкопаеми), неметални минерали (нерудни изкопаеми) и изкопаеми горива.

Разглеждайки данните за нивата на кръговост на използваните материали, публикувани от Евростат, може да заключим, че България запазва сравнително стабилни равнища на индикатора през последните години. Причините са основно две – ресурсоемкостта на българската икономика и нeзадоволителните нива на оползотворяване на вторични материални потоци у нас.

Съгласно данните от изследването на Евростат за потоците на материали може да заключим, че за 2020г. в икономиката на ЕС са влезнали 6,69 млрд. тона материали (5,2 млрд. тона добити в ЕС и 1,5 млрд. тона внос извън ЕС), като към тях са добавени и 0,8 млрд. тона от рециклирани материали и 0,2 млрд. тона обратни насипи. Следователно общият размер на материалите използвани в ЕС е 7,7 млрд. тона. Подробности са представени графично по-долу.

На следващата графика може да се запознаете с детайли за потоците на материали в България за 2020 г.

Индикаторът за кръговост на материалите е част от пакета със статистически показатели на ЕС за измерване на прогреса по Целите за Устойчиво Развитие (SDGs) и по-конкретно по цел 12 „Отговорно потребление и производство“. Политиките на ЕС във връзка с цел 12 намират отражение в Европейската зелена сделка , както и в Плана за действие относно кръговата икономика.

Източник: Евростат

13 неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти в областта на енергийната ефективност се обединиха около обща позиция по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, който представлява основната заявка на изпълнителната власт по отношение на програмите за сградно обновяване.

Според последния вариант на проекта за енергийна ефективност към Националния план за възстановяване и устойчивост, близо 1.2 милиарда лева ще бъдат насочени към саниране на многофамилни жилищни сгради. Експертите смятат, че подобна инвестиция – и дори по-голяма – е напълно обоснована, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз.

За съжаление обаче, и последният вариант на проекта не дава основания за надежда за устойчиво национални политики в тази област. Отново се залага на безвъзмездно финансиране за ограничен брой сгради, а компонентът, изискващ съфинансиране от страна на собствениците, е обречен на провал. Основната причина за това е, че отново не е отделен ресурс за ключови елементи за успешното му приложение, като достъпни и ефективни финансови инструменти, улесняване процеса на вземане на решения и създаване на механизмите за участие на сдруженията на собствениците, налагане на институцията на специализирания проектен мениджър, осигуряване на техническа помощ за домакинствата, контрол на качеството, мониторинг на резултатите, обучение и квалификация, интензивна комуникационна кампания. Не е засегнат въпросът с включването на уязвимите потребители и не е определен ресурс за това.

В 13 основни точки 13-те организации предлагат незабавни законодателни, финансови, технически и комуникационни мерки за активизиране на националната политика в сградния сектор, като заявяват готовност за подкрепа за детайлното им разработване и прилагане. Реализация на тези мерки ще се търси в директен диалог с новото правителство, с нагласа за постигане на бърз икономически, социален и екологичен ефект чрез наличния публичен ресурс.

ДЕКЛАРАЦИЯ

от неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост

Отговорът на нарастващите цени на енергията е енергийната ефективност

Последният вариант на проекта за енергийна ефективност към Плана за възстановяване и устойчивост дава сигнал за реформа, но все още не предлага подходящите механизми за нейното осъществяване и остава далеч от целите, заложени в обновената Директива за енергийните характеристики на сградите

Според последния вариант на проекта за енергийна ефективност към Националния план за възстановяване и устойчивост, близо 1.2 милиарда лева ще бъдат насочени към саниране на многофамилни жилищни сгради. Подобна инвестиция – и дори по-голяма – е напълно обоснована, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз.

В предходните версии на Проект 9a към НПВУ „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“, преходът към самоучастие от страна на собствениците или отсъстваше напълно, или бе компрометиран от трудно изпълними схеми. Настоящата версия представлява известно подобрение, тъй като предлага първа стъпка за плавно преодоляване на този проблем. За съжаление, продължават да отсъстват механизмите за успешно осъществяване на този преход.  

ü  Работен пакет 1 продължава познатата досега неефективна практика на 100-процентово безвъзмездно финансиране. За да има смисъл този пакет, очевидно насочен към бързо „усвояване“ на средствата по НПВУ, той следва да е обвързан с дългосрочна пътна карта, която да описва процеса на постепенно намаляване на грантовия компонент. Иначе се превръща в поредното „усвояване“ без устойчиви резултати.

ü  Работен пакет 2 предлага 80% съфинансиране за кандидатстващите след 01.10.2022. Това е сигнал за намерението да се преодолее досегашната практика и да се осъществи първата стъпка от подобна пътна карта, но в настоящия му вид рискът за неуспех при прилагането му е изключително висок, което ще компрометира всички бъдещи усилия в тази посока.

Основната причина за това е, че отново не е отделен ресурс за ключови елементи за успешното провеждане на политиките за обновяване, като достъпни и ефективни финансови инструменти, улесняване процеса на вземане на решения и създаване на механизмите за участие на сдруженията на собствениците, налагане на институцията на специализирания проектен мениджър, осигуряване на техническа помощ за домакинствата, контрол на качеството, мониторинг на резултатите, обучение и квалификация, интензивна комуникационна кампания. Не е засегнат въпросът с включването на уязвимите потребители и не е определен ресурс за това.

Какво можем да очакваме при сегашните условия?

ü  При 66 865 многофамилни жилищни сгради, огромната част от които се нуждаят от обновяване, средствата ще достигнат до едва около 1135. Над 95% от многофамилните сгради и 100% от еднофамилните няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна ефективност в обозримо бъдеще, а мнозинството от гражданите ще продължават да плащат за обновяването на имотите на малцина. Това поражда чувство за несправедливост и отрицателно отношение към процеса на обновяването, вместо да го стимулира.

ü  В най-добрия случай към средата на 2026 г. ще бъде постигната не повече от една трета от заложената национална цел за 2030 г. Oстава неясно как ще се осигури необходимият ресурс за изпълнение на останалите две трети.

ü  Въвеждането на принцип на съфинансиране за част от сградите без осигуряване на паралелен механизъм за подкрепа на самоучастието и включването на уязвимите домакинства го обрича на неуспех.

ü  Гражданите продължават да бъдат заблуждавани, че някой ден средствата ще стигнат и до тях. Със 100% и дори с 80% безвъзмездно финансиране това просто няма как да стане: при днешните цени, само за многофамилните сгради са необходими над 50 милиарда лева. С текущия темп на обновяване ще ни трябват и поне 200 години.

Какво трябва да направим?

Единственият начин обновяването да стигне до повече хора е да се намали субсидията и да се даде възможност за допълващи инвестиции от страна на собствениците чрез подходящи финансови и технически инструменти. Това се признава от всички, но все още никой няма политическата воля и отговорност да го обяви публично. В същото време проучвания показват, че мнозинството от гражданите са склонни да инвестират в обновяване на жилищата си, стига да бъдат подкрепени с техническа и финансова помощ.

Безвъзмездното финансиране на проекти с доказана рентабилност представлява необосновано разхищение на публични средства и точно заради това „програмата за саниране“ незаслужено се превърна в синоним на неефективна и податлива на корупционни практики политика. За да не се допусне подобно публично компрометиране и на следващите програми за енергийна ефективност, долуподписаните организации препотвърждават настояването си в проекта „Енергийна ефективност в сградния фонд“ да се въведат промени, които да осигурят:

1.  Изпълнение на проекти за цялостно сградно обновяване с включени мерки по сградната обвивка и сградните системи и приоритетно използване на възобновяема енергия

2.     Въвеждане на задължително изискване за постигане на разходно оптимални равнища на енергийна ефективност в целия жизнен цикъл на енергоспестяващите мерки, с цел постигане на резултати, максимално близки до определението за почти нулево-енергийна сграда.

3.  Преминаване към модел на финансиране с постепенно увеличаване на самоучастието на собствениците на сградите, в т.ч. използване на публичните ресурси за разработване на финансови и данъчни инструменти, с които да се насърчава все по-голямо самоучастие и постигане на все по-високи енергийни спестявания и екологични ефекти.

4.   Осигуряване на паралелни и независими от програмата финансови механизми за безлихвено или нисколихвено дългосрочно кредитиране на самоучастието на собствениците чрез съществуващите специализирани фондове и частни финансови институции, които да позволят привличането на значителен частен капитал за обновяването на сградния фонд.

5.   Активно прилагане на заложените в Закона за енергийната ефективност схеми за насърчаване, в т.ч. договори с гарантиран резултат и удостоверения за енергийни спестявания, както и на нови инструменти, заложени в Дългосрочната национална стратегия за обновяване, като зелени ипотеки, общински гаранционни фондове, финансиране чрез сметките и местните данъци.

6.     Разработване на механизми за включване на уязвимите домакинства в програмите за енергийна ефективност.

7.  Разработване на промени в ЗУЕС, които да подпомогнат функционирането на асоциациите на собственици в качеството им на легитимни представители на многофамилните сгради в техните отговорности за управлението, поддръжката и цялостното сградно обновяване.

8.  Въвеждане на професионално управление на жилищните сгради за качествено поддържане и стимулиране на участието на собствениците в обновяването на сградите.

9. Постепенно преминаване на управлението на проектите от общините към асоциации на собственици и специализирани проектни мениджъри.

10.  Приложение на системи за контрол на качеството и мониторинг на резултатите на всички етапи от инвестиционния процес с активното участие на собствениците на сградите.

11.  Подкрепа на мерки за интензивно обучение на участващите в инвестиционния процес, включително по отношение на дигитализацията и управлението на проектите.

12. Създаване на електронен регистър за дигитални сградни дневници за по-добро планиране, подбор на бенефициентите и отчитане на резултатите от изпълнението на проектите

13.   Провеждане на комуникационна кампания за разясняване на многобройните ползи от енергийната ефективност за домакинствата.

За много от горепосочените мерки не е необходимо да се чака одобрението на НПВУ от ЕК, а може и трябва да стартират веднага, за да се подготвят условията за навременното започване на реформите и изпълнението на инвестициите, предвидени в плана.

С цел преодоляването на посочените недостатъци и реализирането на предложените решения, отново заявяваме своята готовност за незабавно съдействие както за доработването на проект 9а към НПВУ, така и на разработването на предложените от нас мерки.

Призоваваме ангажираните институции да се запознаят със становищата ни по Плана към този момент, публикувани в рамките на проведените обществени консултации и/или изпратени по официалните комуникационни канали на отговорните институции.

Вярваме, че българското общество все още може да се възползва оптимално от тази уникална възможност за ускорено, но устойчиво развитие на политиките за енергийна ефективност, и ще продължаваме да правим всичко по силите си това действително да се случи.

От името на:    

Център за енергийна ефективност ЕнЕфект

БАИС – Българска асоциация за изолации в строителството

БГФМА – Българска фасилити мениджмънт асоциация

Хабитат България – Фондация „Подслон за човечеството”

Екологично сдружение „За Земята“

Алианс за енергийна ефективност

ФИАБЦИ България 

САС Център за устойчиви жилища

Еконолер България

Сдружение „Институт Кръгова Икономика“

Проф. д-р арх. Георги Георгиев, ръководител на Департамент „Архитектура“, НБУ

СНЦ „Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост“ (АДУЕС)

АРИР-Стара Загора

                                                                                                                                                София, 20.12.2021г.

За допълнителна информация:

Драгомир Цанев, изп. директор на ЕнЕфект | 02 963 17 14 | 0882 493 110 | dtzanev@eneffect.bg

Йордан Николов, изп. директор на БАИС | 0888 915 853 | bais.bg@gmail.com

Цвета Наньова, зам.-председател на УС на БГФМА | +359878267007| tzveta.naniova@bacc-jsc.org

Иван Велков, президент, ФИАБЦИ България, вицепрезидент, Съвет на експертите на Международната федерация за недвижими имоти – ФИАБЦИ,  i.velkov@icloud.com | 0888 806 316

Хабитат България – Минчо Бенов, национален директор, benov@hfh.bg  и Ася Добруджалиева, мениджър проекти, dobrudjalieva@hfh.bg | 0897 899 966

Радостина Славкова, Екологично сдружение „За Земята“ | r.slavkova@zazemiata.org | 0899 670 416

Светослав Стойков, Институт Кръгова Икономика | svetoslav.stoykov@iki.bg | 0895 407 171

Кирил Райчев, Алианс за енергийна ефективност | kiril_raytchev@hotmail.com | 0888 615 358

Марко Марков, Еконолер България | mmarkov@econoler.com | 0887 933 118

Елеонора Гайдарова, председател на УС на САС Център за устойчиви жилища | 0888 445 266 | cac.unionbg@gmail.com

Валери Савов, СНЦ „Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост“ | 0897519596 | valeri.savov@vhodmanager.com 

Румяна Грозева, Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора | 042 60 50 07 |  rumyana@szeda.eu

Лабмро Попов, АДУЕС | popov@obrazcov.bg | 0885 880 770