Общо събрание на Институт кръгова икономика


В изпълнение на решение на Управителния съвет (УС) на Сдружение „Институт кръгова икономика“ проведено на 18.12.2023 г. обявяваме годишо Общо събрание (ОС) на членовете на сдружение „Институт кръгова икономика“.

Събранието ще се проведе онлайн на 20.01.2024 г. от 17:00 ч. в платформата Google meet. Покани с връзка за включване към онлайн събранието ще бъдат изпратени седмица преди събранието до всички членове.

Събранието ще се проведе при следния дневен ред:

1. Представяне и приемане на годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността на Сдружението за 2023 година.

2. Приемане на промени и допълнения в Устава на Сдружението.

3. Избор на нов Управителен съвет.

4. Одобрение на план на предстоящите проекти и дейности.

5. Определяне на дължимостта и размера на членския внос.

6. Други.

Посетихме Пловдив със събитието “Културни модели и кръговост”


На 16.11.2023 г. в зала “Планетариум” на Регионален природонаучен музей в град Пловдив Институт Кръгова Икономика (ИКИ) проведе събитието Културни модели и кръговост, част от инициативата 𝗚𝗹𝗼𝗯𝗮𝗹 𝗗𝗼𝗻𝘂𝘁 𝗗𝗮𝘆. #GlobalDonutDay е ден на местни, ръководени от общността фестивали по целия свят, заинтересовани от и работещи за прилагането на принципите на 𝗗𝗼𝘂𝗴𝗵𝗻𝘂𝘁 𝗘𝗰𝗼𝗻𝗼𝗺𝗶𝗰𝘀. Глобалната инициатива се провежда за първи път и България стана част от нея благодарение на ИКИ и с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт.

Какво е 𝗚𝗹𝗼𝗯𝗮𝗹 𝗗𝗼𝗻𝘂𝘁 𝗗𝗮𝘆?

𝗗𝗼𝘂𝗴𝗵𝗻𝘂𝘁 𝗘𝗰𝗼𝗻𝗼𝗺𝗶𝗰𝘀 предлага визия за това какво означава за човечеството да процъфтява през 21-ви век с цел задоволяване на нуждите на всички хора в рамките на планетарните граници.

арх. Ива Станишева

Фокусът на това събитие беше върху културните, мисловните и системните модели, и тяхната приложимост за постигане на устойчивост, балансираност и кръговост. Заедно с участниците в залата на музея, арх. Ива Станишева и Радко Ковачев от ИКИ разгледаха алтернативните модели на развитие, които дават адекватни отговори на социалните и екологичните предизвикателствата в условията на динамично променящата се среда на града.

По време на неформалното събиране в бар “Чаша вино” в Пловдив лекторите и участниците дискутираха за измеренията и приложенията на модела “донът икономика” в условията на града и по-конкретно за Пловдив. Обещахме си да продължим занапред с общи дейности.

С това последно събитие ИКИ приключва поредицата „Кръгови дни в България“ за тази година, с която всъщност само започнахме дългосрочна и многопластова дискусия, която ще задълбочим през следващата година.

Становище по проекта за създаване на Съвет за кръгова икономика


Преди около месец приключи общественото обсъждане на проекта за постановление на Министерски съвет (ПМС) за създаване на Съвет за кръгова икономика. Темата за кръговата икономика е широко коментирана и се явява, както фокус на много интереси, така и се коментира по конференции, панелни дискусии и образователни курсове. Въпреки това, единственото становище по проекта за ПМС, беше това на Институт кръгова икономика.

В становището си ИКИ подчертава, че приема тази инициатива като нужна стъпка в правилна посока, но и като част от множество други, също така, важни и спешни стъпки в областта на модернизацията на линейната икономика в съвременна кръгова икономика и то, да не забравяме — в условията на катастрофална загуба на биоразнообразие и трудно предсказуемо изменение на климата, причинени от човешката дейност — фактори увеличаващи непредвидимия риск и допълнително усложняващи нашите усилия в посока на кръговите модели.

В становището си, поради духа на проекта за ПМС, поясняваме, че смятаме за неприемливо изключването на гласа на гражданското общество от дискусиите по решаване на неговата собствена съдба, което е гарантирано от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (в сила от 16 март 2004 г). Твърдим, че демократизацията на процесите в българската държава изисква присъствието на експертни представители на гражданското общество с право на глас в решенията касаещи адаптирането на дейностите на гражданите на страната към изменението на климата.

В становището ИКИ предлага, освен трите подгрупи, в Съвета да се създаде четвърта група “Икономика на благосъстоянието”, която да разисква и прилага и индикаторите за нематериално развитие на общностите и обществото като цяло, свързани с прилагането на политиките по кръгова икономика през призмата на икономика на благосъстоянието. Такива са:

  • социална справедливост и равнопоставеност във време на модерницзация;
  • включващо общностно развитие и справедлив преход;
  • неформално образование за устойчиво развитие и кръгова икономика;
  • икономика след растежа и развитие на общностния капитал; и др.

[Това предложение бе отхвърлено по време на последвалата среща в Министерски съвет]

„Сътрудничеството в областта на прехода към кръгова икономика трябва не просто да е вписано и формално да присъства в различни правителствени документи, точно обратното — нужно е припознаването му като същински национален приоритет, ясно изразен в приемането от страна на България на Европейския зелен пакт, от който са част политиките свързани с кръговата икономика. В този смисъл, функциите и състава на Съвета по кръгова икономика може и трябва да бъде разширен така, че да съответства на изискванията на съвремието, споделените демократични ценности на нашия народ и спешната нужда от трансдисциплинарен и междуинституционален подход по темите свързани със спешната нужда от подкрепа за трансформация на линейните икономически модели към кръгови.“

из Становище на ИКИ по проекта за ПМС за създаване на Съвет за кръгова икономика

Тук е мястото да отбележим, че по време на дискусионната среща, в присъствието на представители от академичните среди, при опит да получим обратна връзка по нашите предложения, представителите на държавата ни информираха, че няма да ги обсъждат, но скоро ще ни съобщят кое приемат. Прави ни впечатление, че въпреки, че разговор с държавата съществува, то той не протича като диалог на равнопоставени граждани, които желаят заедно да работят за постигане на така необходимата за страната системна промяна. По-скоро се акцентира на позицията на властта и се „свежда до знание“ вече свършения факт. Но ние все пак сме в XXI-ви век и то в исторически безпрецедентен момент, който изисква всеки от нас да направи максимума в неговите възможности, за да намалим заедно общото страдание, което изменението на климата и шестото масово измиране на видове, вече причинява. Нямаме време за архаичния театър на бюрокрацията, нужни са нови подходи за комуникация и спешни съвместни действия.

Три събития от поредицата „Кръгови дни в България“


Институт Кръгова Икономика Ви кани да се присъединим заедно към 𝗚𝗹𝗼𝗯𝗮𝗹 𝗗𝗼𝗻𝘂𝘁 𝗗𝗮𝘆 тази година с цели три събития в рамките на седмицата 13-19ти ноември 2023. #GlobalDonutDay е ден на местни, ръководени от общността фестивали по целия свят, заинтересовани и работещи в посоката на прилагането на принципите на 𝗗𝗼𝘂𝗴𝗵𝗻𝘂𝘁 𝗘𝗰𝗼𝗻𝗼𝗺𝗶𝗰𝘀. България ще стане част от 𝗚𝗹𝗼𝗯𝗮𝗹 𝗗𝗼𝗻𝘂𝘁 𝗗𝗮𝘆 тази година, като ИКИ има удоволствието да ви покани на цели три събития с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт.

Какво е 𝗚𝗹𝗼𝗯𝗮𝗹 𝗗𝗼𝗻𝘂𝘁 𝗗𝗮𝘆?

𝗗𝗼𝘂𝗴𝗵𝗻𝘂𝘁 𝗘𝗰𝗼𝗻𝗼𝗺𝗶𝗰𝘀 предлага визия за това какво означава за човечеството да процъфтява през 21-ви век с цел задоволяване на нуждите на всички хора в рамките на планетарните ни граници.

Събитията

Благоевград #1: ИКИ представя: Въведение в донът икономиката от Кейт Рауърт

Във втората част на събитието ще има пряко включване от Кейт Рауърт (съосновател на Donut Economics Action Lab) по случай честването на Global Donut Day.Тя е икономист, фокусиран върху това да направи икономиката подходяща за реалностите на 21-ви век. Тя е създател на Donut след нейната книга „Икономика на поничката. Седем начина да мислите като икономист от XXI век“. Книгата е преведена на над 20 езика, включително и български, в която Кейт предефинира икономиката за свят в криза. Събитието ще започне с въвеждаща лекция от съпредседателката на ИКИ Ина Цветкова и един от съоснователите – инж. Светослав Стойков.

Събитието ще се проведе онлайн: 11:00 ч.

Благоевград #2: ИКИ представя: Глобалния ден на донът икономиката

В рамките на събитието ще разгледаме алтернативни модели на развитие, които дават адекватни отговори на социалните и екологичните предизвикателствата в условията на динамично променящата се среда на града. Събитието ще се проведе в няколко части – ще отговорим на въпроса защо ИКИ се интересува от донът икономика и защо концепцията е важна за всички нас; ще имаме групова работа, через интрактивно упражнение с цел изграждане на разбиране за донът икономика.

Събитието ще се проведе в Аудиторията на Американския университет в Благоевград, ул. ‘Свобода Бъчварова’ 8, 19:00 ч.

Пловдив: ИКИ представя: Културни модели и кръговост

Третото ни събитие в рамките на тази седмица и четвъртото от поредицата „Кръгови дни в България“, ще бъде в Пловдив. Този път ще се фокусираме конкретно върху Културни модели и кръговост – Културна и икономическа трансформация в полза на обществото и природата. Ще разгледаме алтернативни модели на развитие, които дават адекватни отговори на социалните и екологичните предизвикателствата в условията на динамично променящата се среда на града. арх. Ива Станишева (ИКИ) и Радко Ковачев (ИКИ) ще споделят защо Институтът намира Donut Economy моделът за толкова ценен и релевантен в контекста на климатичната криза, в която се намираме.

Събитието ще се проведе в Регионален природонаучен музей Пловдив, 17:30 ч.

Фокусът на събитията е върху растящата важност, все по-широкото разпространение на кръговата икономика и дизайнът на нови културни модели, които да позволят на икономиката и обществото ни да работят в рамките на планетарните граници, съблюдавайки основните социални нужди на всеки един човек. С тези три събития приключваме поредицата „Кръгови дни в България“, но всъщност с тях само отваряме дискусията, която ще задълбочим през следващта година. Заповядайте!

Кръгови модели в строителството


Институт Кръгова Икономика (ИКИ) в партньорство с ЕнЕфект, стартира факултативен предмет “Кръгови модели в строителството” към архитектурния факултет на Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ).

Идеята за курса обединява мултидисциплинарен екип от млади специалисти желаещи да вдъхновят бъдещето поколение архитекти и инженери да следват и прилагат принципите на кръговата икономика от идейния дизайн, през проектирането, строителството, и всички останали фази от жизнения цикъл на една сграда. Мотивацията за курса е споделената кауза за ограничаване и преобръщане на негативния ефект от строителната индустрия върху околната среда.

Кръговото строителство се характеризира с проектиране, експлоатация и многократно преизползване на материали и сградни компоненти по икономически и социално отговорен начин, допринасящ за възстановяване на благосъстоянието на природата. В този контекст учебният материал покрива основни екологични принципи, минава през теоретична част на устойчивия и регенеративния дизайн и кръговата икономика и завършва с техническа част включваща актуални тенденции:  преизползване на строителни материали, модулен дизайн, СИМ (BIM) интеграция, дигитални двойници и др.

Заповядайте, да се запознаем и да учим заедно за актуалните методи, които ще ни гарантират бъдеще.

Позиция – Създаване на Комитет за наблюдение на Плана за възстановяване


Създаването на Комитет за наблюдение е необходим механизъм за външен контрол на НПВУ, напомнят граждански организации.

Коалиция “За зелен рестарт” и партньори изпратиха позиция във връзка с обществената консултация за структурите, които ще бъдат отговорни за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.

Създаването на Комитет за наблюдение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е необходим механизъм, за да се гарантира независим външен контрол на изпълнението на реформите и инвестициите в НПВУ. Това се посочва в позиция, подписана от водещи граждански организации – коалиция “За зелен рестарт” – MOVE.BG, WWF България, “Грийнпийс”-България и “Институт Кръгова Икономика”, както и от Сдружение за дивата природа “Балкани”, екологично сдружение “За Земята”, “Институт за зелена политика”, CEE Bankwatch Network и “Институт за икономическа политика”.

Позицията е изпратена като част от обществената консултация по повод проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и техните бъдещи функции. Адресати на Позицията са вицепремиерът и министър на финансите в оставка г-н Асен Василев и вицепремиерът и министър на околната среда и водите в оставка г-н Борислав Сандов.

В рамките на половин година, това е третото писмо на гражданските организации, посветено на необходимостта от създаване на специализирана структура за външен мониторинг на прилагането на НПВУ.

“Запознахме се с проекта на Постановление и придружаващите документи, изготвени в рамките на процес по изграждане на институционален капацитет за успешното изпълнение на НПВУ. За съжаление, в проекта не откриваме Комитет за наблюдение на НПВУ, какъвто предложихме през януари т.г., като месец по-късно предложихме примерна структура и функции,” посочват организациите в новата позиция, изпратена на 22 юни.

“Обръщаме внимание, че НПВУ, с бюджет от 12 милиарда лева, понастоящем няма структура за външно наблюдение от страна на заинтересованите страни, за разлика от оперативни програми с европейско финансиране и многократно по-малък бюджет. Също така, нямаме потвърждение или гаранция, че Консултативният съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС) ще включва подобна специално структурирана нарочна под-комисия за наблюдение на НПВУ, каквото алтернативно предложение бе направено от Коалиция “За зелен рестарт”, и което до голяма степен би могло да изпълнява функцията за външно наблюдение на ПВУ.”

КОМИТЕТЪТ

Организациите, подписали писмото, настояват за включването на нов член 14 в Постановлението, чрез който да се създаде Комитет за наблюдение на НПВУ с участието на заинтересованите страни. Структурата трябва да проследява напредъка по прилагането на Плана и да създаде съгласувателен режим по неговото изпълнение. Комитетът би подпомогнал постигането на висока ефективност на реформите и инвестициите в НПВУ, като осигури възможност за обмен на информация и идеи, посочват организациите.

Позицията съдържа разписани цели, функции и начин на работа на Комитета, като се предлага той да се събира два пъти годишно в присъствена форма и минимум по един път на всеки три месеца онлайн.

“Външно наблюдение от страна на гражданското общество ще осигури прозрачност на осъществяваните реформи и инвестиции. То ще гарантира, че възстановяването е реално зелено и справедливо, и допринася и за възстановяване на биоразнообразието и природата,” се посочва в текста на позицията.

Прочетете цялата Позиция тук.

Още за Коалиция “За зелен рестарт” научете тук.тук.

С уважение,

Марин Маринов,

Координатор на Коалиция “За зелен рестарт”

Ръководител на Зелената програма на MOVE.BG

Енергия за нашите покриви: призив за увеличаване на слънчевата/фотоволтаична енергия с мисъл за нашите граждани и общности


На 25 Май 2022 година група зелени организации от България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, измежду които и Институт Кръгова Икономика, За Земята и Грийнпийс – България, внесоха писмо до държавните ръководители на своите страни, с което призовават правителствата си да бъдат „шампиони на слънчевата енергия“ и „да използват напълно потенциала на покривните фотоволтаици“.

Това идва, след като Европейската комисия стартира пакета #REPowerEU, включващ забележителната #EUSolarStrategy на 18 май, с мандат за слънчева енергия на покрива на всички нови сгради до 2029 г.

По консервативни оценки „слънчевите“ покриви имат потенциал да покрият една четвърт от потреблението на електроенергия в ЕС, произвеждайки 680 TWh слънчева електроенергия годишно.

Прочетете цялото писмо тук.

Позиция на Коалиция „За Зелен Рестарт“ – „Институт Кръгова Икономика“, MOVE BG, WWF България и „Грийнпийс“ – България относно проект на ПМС за изменение и допълнение на ПМС No 86 от 2020 г.


На 04 Май 2022 година бе внесена позицията на „Коалиция за Зелен Рестарт“ относно проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Проект на Министерски Съвет № 86 от 2020 г. за създаване на Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка и за приемане на Правилник за организация на дейността на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка., който трябва да бъде разгледан днес.

Позицията отразява вижданията на „Коалиция за Зелен Рестарт“ и нейните членове относно съдавне на механизъм за избор на представители от гражданския и неправителствен сектор, механизъм за промяна на представителите от организациите членове, както и регламентиране на правата и задълженията на членовете на Съвета.

Предвид важността на реформите и дейностите в Плана за възстановяване и устойчивост за декарбонизация и изпълнението на Европейската Зелена Сделка в България, „Коалиция за Зелен Рестарт“ предлага създаване на работна група за мониторинг на Плана за възстановяване и устойчивост, както и осигуряването на необходимия експертен потенциал.

Пълния текст на позицията може да прочетете тук.

Пълния текст на проект на ПМС за изменение и допълнение на ПМС № 86 от 2020 г. може да прочетете тук, а текстовте на действащото постановление тук.

Пълния текст правилника на съвета за селената сделка може да прочетете тук.

16 организации, сред които и ИКИ, с искане за премахване на пластмасовите бутилки с вода от парламента


В началото на миналата година природозащитници направиха креативна акция с искане за категорични мерки срещу пластмасовото замърсяване. Поводът беше вълната пластмасови отпадъци в река Искър.

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента. Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

На европейско ниво се предвиждат различни мерки за справянето с проблема като Директива (EC) (EU) 2019/904 — относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, транспонирана и в България. Парламентът на Великобритания премахна пластмасата за еднократна употреба на територията си, включително и пластмасовите бутилки още през 2018 г. През 2020 г. администрацията на Ню Йорк спря използването на напитки в бутилки за еднократна употреба, като кметът забрани и продажбата им в парковете в града.

“Вярваме, че с малка стъпка като замяна на бутилираната вода с бутилки за многократна употреба и машини за филтриране на питейната вода на територията на Народното събрание, институцията не само ще допринесе за ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, но и ще даде нужния пример както на обществото ни, така и на всички институции на територията на България. Също така това действие би съкратило разходите на Народното събрание в дългосрочен план.” – споделят инициаторите на писмото, изпратено до председателя на Народното събрание – Никола Минчев и до Комисията по околна сред.

Писмото беше подписано от неправителствени и бизнес организации, блогъри и хора, занимаващи се с инициативи за намаляване на отпадъците и живот без отпадъци в България, част от движение “Нулеви отпадъци”. През последните години обединението организира редица събития и информационни кампании за борба с еднократната пластмаса и други опаковки, които продължават да са основен замърсител на околната среда.

Списъкът на подкрепилите искането нараства като към момента подкрепа заявяват:

Zero Waste Sofia – блог и общност за устойчив начин на живот
Основа – съветник за устойчив бизнес
Eco Switch – онлайн магазин и вдъхновител за живот с по-малко пластмаса
Station zero – магазин с нулев отпадък
Екологично сдружение “За Земята”
Грийнпийс България
Умна раница – инициатива за отговорно планинарство
Thrift Sheep – блог и подкаст за екологичен начин на живот
Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”
ZERA – решения за нулеви отпадъци и многократна употреба
Сдружение „Свят на бъдещето“ – организация с фокус върху екологичното образование за деца и младежи
Green Revolucia – онлайн платформа за устойчиви продукти за дома, работилници за начин на живот с нулев отпадък, консултантски услуги за намаляване на отпадъците
Ателие Трион – студио за преизползване и трансформиране на отпадъчни материали
WIND2WIN – инициатива за по-чисто Черно море
Институт Кръгова Икономика
Фондация Корен

Източник: За земята

Кръгово използване на материали в България


Данните от последното проучване на Евростат за употребата на материали в ЕС сочат, че нивото им на кръговост у нас се подобрява спрямо 2019г., но страната ни все още изостава значително спрямо средните нива в ЕС. За 2020г. от всички използвани материали в България едва 2,6% идват от вторични потоци (преизползване и рециклиране).

Нашата страна, заедно с Румъния, Ирландия и Португалия, отбелязва едни от най-ниските нива на кръговост на материалите в ЕС, докато средното равнище за Съюза е в размер на 12,8%. В относителна стойност ръстът, който отбелязва родната икономика спрямо 2019 г. е в размер на 13%, като на ниво ЕС с най-голям относителен ръст е Люксембург – 30%. През 2020 г. нивото на кръговост на материалите е най-високо в Холандия (31%), следвана от Белгия (23%) и Франция (22%). Колкото по-големи са нивата на кръговост, толкова повече вторични материали се използват в дадена икономика, което намалява негативните екологичните влияния при добива на суровини. Данните от това проучване не следва да се разглеждат само като количество на рециклираните материали по страни, а и като структурни фактори на националните икономики. Определящи за индикатора са и четирите категории потоци на материали – биомаса (храни, фуражи, облекла, дървесина и др.), метали (рудни изкопаеми), неметални минерали (нерудни изкопаеми) и изкопаеми горива.

Разглеждайки данните за нивата на кръговост на използваните материали, публикувани от Евростат, може да заключим, че България запазва сравнително стабилни равнища на индикатора през последните години. Причините са основно две – ресурсоемкостта на българската икономика и нeзадоволителните нива на оползотворяване на вторични материални потоци у нас.

Съгласно данните от изследването на Евростат за потоците на материали може да заключим, че за 2020г. в икономиката на ЕС са влезнали 6,69 млрд. тона материали (5,2 млрд. тона добити в ЕС и 1,5 млрд. тона внос извън ЕС), като към тях са добавени и 0,8 млрд. тона от рециклирани материали и 0,2 млрд. тона обратни насипи. Следователно общият размер на материалите използвани в ЕС е 7,7 млрд. тона. Подробности са представени графично по-долу.

На следващата графика може да се запознаете с детайли за потоците на материали в България за 2020 г.

Индикаторът за кръговост на материалите е част от пакета със статистически показатели на ЕС за измерване на прогреса по Целите за Устойчиво Развитие (SDGs) и по-конкретно по цел 12 „Отговорно потребление и производство“. Политиките на ЕС във връзка с цел 12 намират отражение в Европейската зелена сделка , както и в Плана за действие относно кръговата икономика.

Източник: Евростат