Автор: Svetlio

Кръгово използване на материали в България

Данните от последното проучване на Евростат за употребата на материали в ЕС сочат, че нивото им на кръговост у нас се подобрява спрямо 2019г., но страната ни все още изостава значително спрямо средните нива в ЕС. За 2020г. от всички използвани материали в България едва 2,6% идват от вторични потоци (преизползване и рециклиране).

Нашата страна, заедно с Румъния, Ирландия и Португалия, отбелязва едни от най-ниските нива на кръговост на материалите в ЕС, докато средното равнище за Съюза е в размер на 12,8%. В относителна стойност ръстът, който отбелязва родната икономика спрямо 2019 г. е в размер на 13%, като на ниво ЕС с най-голям относителен ръст е Люксембург – 30%. През 2020 г. нивото на кръговост на материалите е най-високо в Холандия (31%), следвана от Белгия (23%) и Франция (22%). Колкото по-големи са нивата на кръговост, толкова повече вторични материали се използват в дадена икономика, което намалява негативните екологичните влияния при добива на суровини. Данните от това проучване не следва да се разглеждат само като количество на рециклираните материали по страни, а и като структурни фактори на националните икономики. Определящи за индикатора са и четирите категории потоци на материали – биомаса (храни, фуражи, облекла, дървесина и др.), метали (рудни изкопаеми), неметални минерали (нерудни изкопаеми) и изкопаеми горива.

Разглеждайки данните за нивата на кръговост на използваните материали, публикувани от Евростат, може да заключим, че България запазва сравнително стабилни равнища на индикатора през последните години. Причините са основно две – ресурсоемкостта на българската икономика и нeзадоволителните нива на оползотворяване на вторични материални потоци у нас.

Съгласно данните от изследването на Евростат за потоците на материали може да заключим, че за 2020г. в икономиката на ЕС са влезнали 6,69 млрд. тона материали (5,2 млрд. тона добити в ЕС и 1,5 млрд. тона внос извън ЕС), като към тях са добавени и 0,8 млрд. тона от рециклирани материали и 0,2 млрд. тона обратни насипи. Следователно общият размер на материалите използвани в ЕС е 7,7 млрд. тона. Подробности са представени графично по-долу.

На следващата графика може да се запознаете с детайли за потоците на материали в България за 2020 г.

Индикаторът за кръговост на материалите е част от пакета със статистически показатели на ЕС за измерване на прогреса по Целите за Устойчиво Развитие (SDGs) и по-конкретно по цел 12 „Отговорно потребление и производство“. Политиките на ЕС във връзка с цел 12 намират отражение в Европейската зелена сделка , както и в Плана за действие относно кръговата икономика.

Източник: Евростат

 

ОТВОРЕНО ПИСМО за ускоряване на зелената трансформация и икономическото възстановяване

Време е да осъзнаем, че зелената трансформация и устойчивото развитие ще помогнат на България да бъде успешна и просперираща държава Пожелаваме успех на новото редовно българско правителство и вярваме, че намеренията за прозрачност и реформи, заявени от Вас, са необходими на страната ни. Надяваме се те да бъдат изпълнени бързо, ефективно и с участието на гражданския сектор, бизнеса и учените. Успехът на политиките на българската държава е успех за цялото общество и за всички сектори. Една от ключовите области, в които е важно и неотложно извършването на реформи, е справянето с последиците от климатичната криза. България трябва да тръгне по пътя на зелената трансформация и устойчивото развитие: нещо, за което ние в Коалиция „За зелен рестарт“ настояваме от самото създаване на обединението ни преди година и половина. Зелената трансформация и устойчивото развитие са важни не само защото сме страната с най-ресурсоемка и въглеродно интензивна икономика, или защото имаме системни проблеми със замърсяването на въздуха, транспортния сектор и енергийната система. Зелената трансформация и устойчивото развитие са възможност за България и за хората: да бъдем здрави, конкурентоспособни и проспериращи. Да бъдем страна лидер в зеленото развитие, иновативната наука и икономика и в дигиталния преход. Да бъдем страна със съхранена природа и биологично разнообразие. Зелената трансформация и устойчивото развитие са пътят на Европа чрез мащабната програма на комисията „Фон дер Лайен“, Европейски зелен пакт (Зелената сделка), но по-важното е, че това е инструментът за постигане на дългосрочната европейската стратегическа визия до 2050 г. за просперираща, модерна, конкурентноспособна и неутрална по отношение на климата икономика. Да бъдем климатично неутрални до 2050 г. и да намалим въглеродните емисии с най-малко 55% до 2030 г. не са просто „външни“ цели на Еврокомисията, с които ние сме се съгласили. Те са шанс да заживеем в модерна и развита страна. Те са шанс за извършване на дългоотлагани и необходими реформи. Те са шанс за успешен зелен и дигитален преход с осигурено финансиране от ЕС. Шанс, който в България ще стартира с одобрението и началото на изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Преди броени дни дори най-голямата икономика в Европейския съюз – Германия – предприе важна и спешна стъпка, за да ускори зелената трансформация и устойчивото развитие. Новото правителство на Федералната република обедини климат и икономика в едно министерство, като по този начин даде ясен сигнал, че за да бъдат успешни климатичните политики и тези за икономическо развитие, те трябва да вървят ръка за ръка, а не едни срещу други. Зелената трансформация и устойчивото развитие са единственият шанс да запазим нашата природа и да осигурим конкурентоспособност и просперитет в икономиката днес, когато светът се намира в период на ключови промени и зеленият и дигиталният преход са неотменими и неразривно свързани. Вярваме, че издигането на климатичните политики у нас до длъжността Заместник министър-председател в новото правителство е важна първа стъпка. Пожелаваме успех на Вицепремиера и екипа му, като се надяваме да допринесат ефективно за извършването на необходимите реформи в България. Осъзнаваме, че е необходимо политиките за ограничаване на негативите от климатичните промени да се „срещнат“ с икономиката, с енергетиката, с транспорта, с регионалното развитие, със социалните политики, с образованието и с всички останали засегнати сектори. Затова настояваме подходът към климатичните промени да бъде хоризонтален и холистичен. Зелената трансформация е ключов елемент от политиките за справяне с последиците от климатичните промени. И у нас тя трябва да бъде неразривна част от дейността на Вицепремиера по климатичните политики, както и да е в основата на реформирането на икономиката, индустрията и енергетиката. Време е да осъзнаем, че зелената трансформация и устойчивото развитие ще помогнат на България да бъде успешна и просперираща държава. Като спешни и неотложни стъпки в тази посока настояваме за:
  • Реформиране на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка към Министерския съвет, като в него бъдат включени и представители на гражданския сектор;
  • Успешно завършване на преговорите с Европейската комисия по Националния план за възстановяване и устойчивост, адресирайки нуждата от амбициозни и спешно необходими реформи в енергийния сектор;
  • Активно включване на България в подготовката на пакета „Подготвени за цел 55“, който е ключов за прилагането на целите на Европейския зелен пакт;
  • Стриктно спазване на принципа за ненанасяне на значителни вреди (DNSH) от Европейската таксономия за устойчиви финанси при планирането на всички големи инвестиционни проекти, особено по отношение на потенциално публично финансиране на инвестиции за изкопаем газ и ядрена енергия, които като цяло са в разрез с този принцип, дори ЕК да вземе противоречивото решение да бъдат допустими по Таксономията;
  • Отразяване на политиките и процесите от „Подготвени за цел 55“ към годишната програма на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз към Министерския съвет за 2022 година;
  • Подпомагане на изпълнението на ключови европейски проекти, включително и със създаването на специализирана програма (фонд), който да подпомага и съфинансира бъдещи европейски програми и проекти, тъй като съфинансирането на българските бенефициенти е неглижиран проблем;
  • Подпомагане на кандидатстването на български компании за проекти, свързани със зелената трансформация, както и за тези, финансирани от Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и Европейския съвет по иновации (EIC);
  • Предприемане на мерки за въвеждане на екологично образование в училищната система, включително практики за живот с нулев отпадък и минимален въглероден отпечатък, основи на кръговата икономика и устойчиви практики на потребление;
  • Създаване и развитие на изследователски програми в университетите за подпомагане на устойчивото развитие и внедряването на методите на кръговата икономика, включително насърчаване на научния трансфер, свързан със зелени и климатични иновации.
Вече над година и половина ние в коалиция „За зелен рестарт“ работим в подкрепа на зеленото възстановяване и устойчивото развитие на България, независимо от конфигурацията на управляващите коалиции или на служебните правителства. Защото сме убедени, че Климатът и зелената трансформация са национален приоритет и трябва да се превърнат в национална кауза. Готови сме да помогнем експертно и на новото правителство, включително в рамките на среща, на която да изложим нашите предложения за ускорено развитие на България в синхрон с природата. Вярваме, че чрез диалог с всички заинтересовани страни и чрез прозрачност можем да постигнем съгласие и формула за извеждане на България по пътя на просперитета, който да гарантира възможности за развитие и достоен живот на всички български граждани. Като приложение изпращаме „Учебника по бъдеща история на България“ – специален проект на коалиция „За зелен рестарт“, който онагледява как страната ни може с хоризонт от 30 години да се превърне в зелен и дигитален лидер, ако приложи група от спешни реформи. Изпращаме като приложение и над 150 идеи, дадени от над 50 от водещите български учени, които обобщихме след тематична среща, водени от идеята да допринесем с капацитета на най-добрите експерти за устойчивото развитие на България. Пожелаваме ви успех в управленските и реформаторски задачи и очакваме в близко време да се срещнем и обсъдим вижданията ни за зелената трансформация на страната ни. За връзка с нас, може да се обърнете към следните контакти: Марин Маринов, координатор на Коалиция „За зелен рестарт“ – e-mail: marin.marinov@move.bg С уважение, Коалиция „За зелен рестарт“ Саша Безуханова, Основател на MOVE.BG Веселина Кавръкова, Изпълнителен директор на WWF България Деница Петрова, Изпълнителен директор на „Грийнпийс“ – България Светослав Стойков, Съосновател и изпълнителен директор на „Институт Кръгова Икономика“ *Писмото, изпратено на 17 декември 2021 година, е достъпно и като PDF тук.

Отговорът на нарастващите цени на енергията е енергийната ефективност

13 неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти в областта на енергийната ефективност се обединиха около обща позиция по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, който представлява основната заявка на изпълнителната власт по отношение на програмите за сградно обновяване.

Според последния вариант на проекта за енергийна ефективност към Националния план за възстановяване и устойчивост, близо 1.2 милиарда лева ще бъдат насочени към саниране на многофамилни жилищни сгради. Експертите смятат, че подобна инвестиция – и дори по-голяма – е напълно обоснована, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз.

За съжаление обаче, и последният вариант на проекта не дава основания за надежда за устойчиво национални политики в тази област. Отново се залага на безвъзмездно финансиране за ограничен брой сгради, а компонентът, изискващ съфинансиране от страна на собствениците, е обречен на провал. Основната причина за това е, че отново не е отделен ресурс за ключови елементи за успешното му приложение, като достъпни и ефективни финансови инструменти, улесняване процеса на вземане на решения и създаване на механизмите за участие на сдруженията на собствениците, налагане на институцията на специализирания проектен мениджър, осигуряване на техническа помощ за домакинствата, контрол на качеството, мониторинг на резултатите, обучение и квалификация, интензивна комуникационна кампания. Не е засегнат въпросът с включването на уязвимите потребители и не е определен ресурс за това.

В 13 основни точки 13-те организации предлагат незабавни законодателни, финансови, технически и комуникационни мерки за активизиране на националната политика в сградния сектор, като заявяват готовност за подкрепа за детайлното им разработване и прилагане. Реализация на тези мерки ще се търси в директен диалог с новото правителство, с нагласа за постигане на бърз икономически, социален и екологичен ефект чрез наличния публичен ресурс.

ДЕКЛАРАЦИЯ

от неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост

Отговорът на нарастващите цени на енергията е енергийната ефективност

Последният вариант на проекта за енергийна ефективност към Плана за възстановяване и устойчивост дава сигнал за реформа, но все още не предлага подходящите механизми за нейното осъществяване и остава далеч от целите, заложени в обновената Директива за енергийните характеристики на сградите

Според последния вариант на проекта за енергийна ефективност към Националния план за възстановяване и устойчивост, близо 1.2 милиарда лева ще бъдат насочени към саниране на многофамилни жилищни сгради. Подобна инвестиция – и дори по-голяма – е напълно обоснована, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз.

В предходните версии на Проект 9a към НПВУ „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“, преходът към самоучастие от страна на собствениците или отсъстваше напълно, или бе компрометиран от трудно изпълними схеми. Настоящата версия представлява известно подобрение, тъй като предлага първа стъпка за плавно преодоляване на този проблем. За съжаление, продължават да отсъстват механизмите за успешно осъществяване на този преход.  

ü  Работен пакет 1 продължава познатата досега неефективна практика на 100-процентово безвъзмездно финансиране. За да има смисъл този пакет, очевидно насочен към бързо „усвояване“ на средствата по НПВУ, той следва да е обвързан с дългосрочна пътна карта, която да описва процеса на постепенно намаляване на грантовия компонент. Иначе се превръща в поредното „усвояване“ без устойчиви резултати.

ü  Работен пакет 2 предлага 80% съфинансиране за кандидатстващите след 01.10.2022. Това е сигнал за намерението да се преодолее досегашната практика и да се осъществи първата стъпка от подобна пътна карта, но в настоящия му вид рискът за неуспех при прилагането му е изключително висок, което ще компрометира всички бъдещи усилия в тази посока.

Основната причина за това е, че отново не е отделен ресурс за ключови елементи за успешното провеждане на политиките за обновяване, като достъпни и ефективни финансови инструменти, улесняване процеса на вземане на решения и създаване на механизмите за участие на сдруженията на собствениците, налагане на институцията на специализирания проектен мениджър, осигуряване на техническа помощ за домакинствата, контрол на качеството, мониторинг на резултатите, обучение и квалификация, интензивна комуникационна кампания. Не е засегнат въпросът с включването на уязвимите потребители и не е определен ресурс за това.

Какво можем да очакваме при сегашните условия?

 

ü  При 66 865 многофамилни жилищни сгради, огромната част от които се нуждаят от обновяване, средствата ще достигнат до едва около 1135. Над 95% от многофамилните сгради и 100% от еднофамилните няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна ефективност в обозримо бъдеще, а мнозинството от гражданите ще продължават да плащат за обновяването на имотите на малцина. Това поражда чувство за несправедливост и отрицателно отношение към процеса на обновяването, вместо да го стимулира.

ü  В най-добрия случай към средата на 2026 г. ще бъде постигната не повече от една трета от заложената национална цел за 2030 г. Oстава неясно как ще се осигури необходимият ресурс за изпълнение на останалите две трети.

ü  Въвеждането на принцип на съфинансиране за част от сградите без осигуряване на паралелен механизъм за подкрепа на самоучастието и включването на уязвимите домакинства го обрича на неуспех.

ü  Гражданите продължават да бъдат заблуждавани, че някой ден средствата ще стигнат и до тях. Със 100% и дори с 80% безвъзмездно финансиране това просто няма как да стане: при днешните цени, само за многофамилните сгради са необходими над 50 милиарда лева. С текущия темп на обновяване ще ни трябват и поне 200 години.

Какво трябва да направим?

Единственият начин обновяването да стигне до повече хора е да се намали субсидията и да се даде възможност за допълващи инвестиции от страна на собствениците чрез подходящи финансови и технически инструменти. Това се признава от всички, но все още никой няма политическата воля и отговорност да го обяви публично. В същото време проучвания показват, че мнозинството от гражданите са склонни да инвестират в обновяване на жилищата си, стига да бъдат подкрепени с техническа и финансова помощ.

Безвъзмездното финансиране на проекти с доказана рентабилност представлява необосновано разхищение на публични средства и точно заради това „програмата за саниране“ незаслужено се превърна в синоним на неефективна и податлива на корупционни практики политика. За да не се допусне подобно публично компрометиране и на следващите програми за енергийна ефективност, долуподписаните организации препотвърждават настояването си в проекта „Енергийна ефективност в сградния фонд“ да се въведат промени, които да осигурят:

1.  Изпълнение на проекти за цялостно сградно обновяване с включени мерки по сградната обвивка и сградните системи и приоритетно използване на възобновяема енергия

2.     Въвеждане на задължително изискване за постигане на разходно оптимални равнища на енергийна ефективност в целия жизнен цикъл на енергоспестяващите мерки, с цел постигане на резултати, максимално близки до определението за почти нулево-енергийна сграда.

3.  Преминаване към модел на финансиране с постепенно увеличаване на самоучастието на собствениците на сградите, в т.ч. използване на публичните ресурси за разработване на финансови и данъчни инструменти, с които да се насърчава все по-голямо самоучастие и постигане на все по-високи енергийни спестявания и екологични ефекти.

4.   Осигуряване на паралелни и независими от програмата финансови механизми за безлихвено или нисколихвено дългосрочно кредитиране на самоучастието на собствениците чрез съществуващите специализирани фондове и частни финансови институции, които да позволят привличането на значителен частен капитал за обновяването на сградния фонд.

5.   Активно прилагане на заложените в Закона за енергийната ефективност схеми за насърчаване, в т.ч. договори с гарантиран резултат и удостоверения за енергийни спестявания, както и на нови инструменти, заложени в Дългосрочната национална стратегия за обновяване, като зелени ипотеки, общински гаранционни фондове, финансиране чрез сметките и местните данъци.

6.     Разработване на механизми за включване на уязвимите домакинства в програмите за енергийна ефективност.

7.  Разработване на промени в ЗУЕС, които да подпомогнат функционирането на асоциациите на собственици в качеството им на легитимни представители на многофамилните сгради в техните отговорности за управлението, поддръжката и цялостното сградно обновяване.

8.  Въвеждане на професионално управление на жилищните сгради за качествено поддържане и стимулиране на участието на собствениците в обновяването на сградите.

9. Постепенно преминаване на управлението на проектите от общините към асоциации на собственици и специализирани проектни мениджъри.

10.  Приложение на системи за контрол на качеството и мониторинг на резултатите на всички етапи от инвестиционния процес с активното участие на собствениците на сградите.

11.  Подкрепа на мерки за интензивно обучение на участващите в инвестиционния процес, включително по отношение на дигитализацията и управлението на проектите.

12. Създаване на електронен регистър за дигитални сградни дневници за по-добро планиране, подбор на бенефициентите и отчитане на резултатите от изпълнението на проектите

13.   Провеждане на комуникационна кампания за разясняване на многобройните ползи от енергийната ефективност за домакинствата.

За много от горепосочените мерки не е необходимо да се чака одобрението на НПВУ от ЕК, а може и трябва да стартират веднага, за да се подготвят условията за навременното започване на реформите и изпълнението на инвестициите, предвидени в плана.

С цел преодоляването на посочените недостатъци и реализирането на предложените решения, отново заявяваме своята готовност за незабавно съдействие както за доработването на проект 9а към НПВУ, така и на разработването на предложените от нас мерки.

Призоваваме ангажираните институции да се запознаят със становищата ни по Плана към този момент, публикувани в рамките на проведените обществени консултации и/или изпратени по официалните комуникационни канали на отговорните институции.

Вярваме, че българското общество все още може да се възползва оптимално от тази уникална възможност за ускорено, но устойчиво развитие на политиките за енергийна ефективност, и ще продължаваме да правим всичко по силите си това действително да се случи.

От името на:    

Център за енергийна ефективност ЕнЕфект

БАИС – Българска асоциация за изолации в строителството

БГФМА – Българска фасилити мениджмънт асоциация

Хабитат България – Фондация „Подслон за човечеството”

Екологично сдружение „За Земята“

Алианс за енергийна ефективност

ФИАБЦИ България 

САС Център за устойчиви жилища

Еконолер България

Сдружение „Институт Кръгова Икономика“

Проф. д-р арх. Георги Георгиев, ръководител на Департамент „Архитектура“, НБУ

СНЦ „Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост“ (АДУЕС)

АРИР-Стара Загора

                                                                                                                                                София, 20.12.2021г.

За допълнителна информация:

Драгомир Цанев, изп. директор на ЕнЕфект | 02 963 17 14 | 0882 493 110 | dtzanev@eneffect.bg

Йордан Николов, изп. директор на БАИС | 0888 915 853 | bais.bg@gmail.com

Цвета Наньова, зам.-председател на УС на БГФМА | +359878267007| tzveta.naniova@bacc-jsc.org

Иван Велков, президент, ФИАБЦИ България, вицепрезидент, Съвет на експертите на Международната федерация за недвижими имоти – ФИАБЦИ,  i.velkov@icloud.com | 0888 806 316

Хабитат България – Минчо Бенов, национален директор, benov@hfh.bg  и Ася Добруджалиева, мениджър проекти, dobrudjalieva@hfh.bg | 0897 899 966

Радостина Славкова, Екологично сдружение „За Земята“ | r.slavkova@zazemiata.org | 0899 670 416

Светослав Стойков, Институт Кръгова Икономика | svetoslav.stoykov@iki.bg | 0895 407 171

Кирил Райчев, Алианс за енергийна ефективност | kiril_raytchev@hotmail.com | 0888 615 358

Марко Марков, Еконолер България | mmarkov@econoler.com | 0887 933 118

Елеонора Гайдарова, председател на УС на САС Център за устойчиви жилища | 0888 445 266 | cac.unionbg@gmail.com

Валери Савов, СНЦ „Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост“ | 0897519596 | valeri.savov@vhodmanager.com 

Румяна Грозева, Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора | 042 60 50 07 |  rumyana@szeda.eu

Лабмро Попов, АДУЕС | popov@obrazcov.bg | 0885 880 770

Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация: Нови възможности за икономиката

Отворено-писмо-Климатичен-вицепремиер-Коалиция-За-зелен-рестарт-ноември-2021Изтегляне

 

 

 

ДО:

ПП „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“
КОАЛИЦИЯ “ГЕРБ-СДС“
БЪЛГАРИЯ ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ
КОАЛИЦИЯ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
ПП „ИМА ТАКЪВ НАРОД“
„ ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ-ОБЕДИНЕНИЕ

КОПИЕ ДО:

Г-Н РУМЕН РАДЕВ,
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ,
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА В БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И
СЪОБЩЕНИЯТА
МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИ
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ
МЕДИИТЕ

 

Позиция на коалиция „За зелен рестарт“ – MOVE.BG, WWF България, „Грийнпийс“ – България и „Институт Кръгова Икономика“ до политическите партии от 47-то Народно събрание.

 

Уважаеми дами и господа,

Създаването на Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация е възможност за ускорено устойчиво икономическо развитие на България.
Завършилата преди броени дни 26-та Конференция на ООН по изменението на климата доказа, че основна тема в политическия дневен ред в следващите години ще бъдат климатичният преход и зелената трансформация.
Климатичните промени и загубата на биологичното разнообразие са едни от най-големите предизвикателства пред света, и пред България в частност. Но те са и най-голямата възможност за трансформиране на икономиката и за подобряване на жизнения стандарт.
Зелените работни места са не просто заетостта на бъдещето, а и възможност за икономическо развитие днес. Развитието на икономика в синхрон с природата не е задача за 2030-та или 2050-та година, а възможност за просперитет днес.
Възможност, която може да се превърне в реалност, ако предприемем навременни и адекватни действия веднага.
Затова коалиция „За зелен рестарт“ със стартиране преговорите за съставяне на кабинет отново призовава за създаване на специализирана управленска структура в новото българско правителство – Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация, следвайки успешните европейски примери и конструкта на
Европейската комисия. Длъжност, която няма да изисква тежка административна реформа в настоящата сложна ситуация у нас. Но длъжност, която ще укрепи и подпомогне ускореното устойчиво икономическо развитие, преодоляване на социалните неравенства и включително ще координира на хоризонтално ниво политиките за климата и биоразнообразието. Подобна крачка ще даде възможност на България да създаде
справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика.
Длъжността Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация ще стимулира предприемането на незабавни спешни мерки, както и ще работи за дългосрочна реформа, която да гарантира, че България ще заеме водещо място в европейския зелен дневен ред.
Преди повече от месец, когато от коалиция „За зелен рестарт“ за първи път предложихме идеята за Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация, все още не знаехме какви решения ще бъдат взети на 26-тата Конференция на ООН по изменението на климата. Днес вече е ясно, че още догодина ще е необходимо да се актуализира и завиши целта за намаляване на парниковите емисии до 2030-та година.
Европейската цел за това десетилетие е намаляване на емисиите с най-малко 55% спрямо 1990-та година. На всички е ясно, че България вече драстично изостава за постигането на тази задача. А как България ще постигане и целите за въглеродна неутралност за 2050-та година – никому не е ясно.
Все още не е достатъчно ясно и как страната ни ще се възползва от всичките насочени средства за зелена трансформация по различните финансови инструменти на Европейския съюз.
Затова ние от коалиция „За зелен рестарт“ очакваме новото правителство и парламент да въведат холистичен и хоризонтален подход към климата, както и възможно най-скоро да предоставят дългосрочната стратегия за декарбонизация на България на заинтересованите страни, за да се утвърди с експертен принос, визия и
качествени програмни мерки за трансформирането на икономиката на България във въглеродно неутрална до 2050 г.
Планът за възстановяване и устойчивост е само един от инструментите, който трябва да ускори трансформацията, както на българската икономика, така и на българското образование и общество. От коалиция „За зелен рестарт“ настояваме за бързо приключване и приемане на коментарите от ЕК, след което новият кабинет да сформира позицията за Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация по модела, по който преди 15 години се сформира Вицепремиер за управление на европейските средства. С тази нова роля България ще има длъжностно лице, което да отговаря за приоритизиране, координиране и реализиране на реформите в Плана за възстановяване и устойчивост и постигане на европейските цели, за да могат инвестициите в него, съвместно с другите финансови инструменти и национални и европейски стратегически цели, да осъществят постигането на тази трансформация.
Ние в коалиция „За зелен рестарт“ сме готови да подпомогнем експертно зеленото развитие на България: задача, която трябва да обедини целия експертен потенциал на страната ни, независимо от политическите различия и конфигурациите, подкрепящи правителствата, които ще управляват България в близко време и в следващите години.
Приложено можете да намерите повече информация за предложението ни за създаване на Климатичен вицепремиер, както и предложенията ни за зелено развитие на страната, представени в специалния „Учебник по бъдеща история на България“.

С уважение:

Коалиция „За зелен рестарт“
Саша Безуханова,
Основател на MOVE.BG

Веселина Кавръкова,
Изпълнителен директор на WWF България

Деница Петрова,
Изпълнителен директор на „Грийнпийс“ – България

Светослав Стойков,
Съосновател и изпълнителен директор на „Институт Кръгова Икономика“

Отворено-писмо-Климатичен-вицепремиер-Коалиция-За-зелен-рестарт-ноември-2021Изтегляне

 

 

 

Кръгови и Устойчиви Решения в Сферата на Туризма

На 13 октомври 2021г. проведохме онлайн семинар, част от полската седмица посветена на кръговата икономика, организирана от „Институт за иновации и отговорно развитие“ (Innowo).

В рамките на събитието ни посветено на кръговия туризъм събрахме теоретици и практици от Полша, Германия, и България. 

Участваха: 

Проф. Легранд е преподавател с дългогодишен опит в сферата на хотелиерството и устойчивото развитие. Той представи презентация на тема “Решения предоставени от природата – устойчивост и кръговост в градските хотели“. 

Наблегна на факта, че в градска среда решенията, базирани на природата могат да подпомогнат благосъстоянието на общността като подкрепят богатото биологично разнообразие и смекчат последиците от климатичните промени. 

Хотелите могат да бъдат водещи лидери на устойчивостта чрез минимизирането на вложените ресурси (материали, доставки), както и на загубите във вид на отпадъци, енергия, и др. Затварянето на кръгови модели с решения базирани на природата е друг аспект, който проф. Легранд смята за ключов в сектора на туризма. 

Агата Делмашчинска е Green Officer Hotelier, фасилитатор към мрежата Climate Fresk, одитор на Green Key (международен сертификат за хотелска устйчивост), както и обучител на теми свързани с климата, кръговата икономика, управлението на отпадъци за хотели, и др. 

Тя представи темата “Кръгови решения в хотелските операции“. В презентацията си тя даде примери за прилагането на кръговост в ежедневни хотелски операции и за конкретни предимства от кръгови решения в бранша. 

Еленора Йосифова (БААТ) съсредоточи презентацията си върху зеленото сертифициране на хижи в страната, и предизвикателствата за МСП в сектора. Малките и Средни Предприятия в Туризма.

Деница Кузева, ръководител проекти Албена АД, даде интересни примери за това как кръговата икономика и устойчивостта могат да бъдат приложени в курорт, без да се компрометира комфорта на гостите. 

В края на събитието беше предоставена възможност на публиката да зададе своите въпроси към лекторите. Пълен записа можете да намерите на Youtube канала на ИКИ.