Преди около месец приключи общественото обсъждане на проекта за постановление на Министерски съвет (ПМС) за създаване на Съвет за кръгова икономика. Темата за кръговата икономика е широко коментирана и се явява, както фокус на много интереси, така и се коментира по конференции, панелни дискусии и образователни курсове. Въпреки това, единственото становище по проекта за ПМС, беше това на Институт кръгова икономика.
В становището си ИКИ подчертава, че приема тази инициатива като нужна стъпка в правилна посока, но и като част от множество други, също така, важни и спешни стъпки в областта на модернизацията на линейната икономика в съвременна кръгова икономика и то, да не забравяме — в условията на катастрофална загуба на биоразнообразие и трудно предсказуемо изменение на климата, причинени от човешката дейност — фактори увеличаващи непредвидимия риск и допълнително усложняващи нашите усилия в посока на кръговите модели.
В становището си, поради духа на проекта за ПМС, поясняваме, че смятаме за неприемливо изключването на гласа на гражданското общество от дискусиите по решаване на неговата собствена съдба, което е гарантирано от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (в сила от 16 март 2004 г). Твърдим, че демократизацията на процесите в българската държава изисква присъствието на експертни представители на гражданското общество с право на глас в решенията касаещи адаптирането на дейностите на гражданите на страната към изменението на климата.
В становището ИКИ предлага, освен трите подгрупи, в Съвета да се създаде четвърта група — “Икономика на благосъстоянието”, която да разисква и прилага и индикаторите за нематериално развитие на общностите и обществото като цяло, свързани с прилагането на политиките по кръгова икономика през призмата на икономика на благосъстоянието. Такива са:
- социална справедливост и равнопоставеност във време на модерницзация;
- включващо общностно развитие и справедлив преход;
- неформално образование за устойчиво развитие и кръгова икономика;
- икономика след растежа и развитие на общностния капитал; и др.
[Това предложение бе отхвърлено по време на последвалата среща в Министерски съвет]
„Сътрудничеството в областта на прехода към кръгова икономика трябва не просто да е вписано и формално да присъства в различни правителствени документи, точно обратното — нужно е припознаването му като същински национален приоритет, ясно изразен в приемането от страна на България на Европейския зелен пакт, от който са част политиките свързани с кръговата икономика. В този смисъл, функциите и състава на Съвета по кръгова икономика може и трябва да бъде разширен така, че да съответства на изискванията на съвремието, споделените демократични ценности на нашия народ и спешната нужда от трансдисциплинарен и междуинституционален подход по темите свързани със спешната нужда от подкрепа за трансформация на линейните икономически модели към кръгови.“
из Становище на ИКИ по проекта за ПМС за създаване на Съвет за кръгова икономика
Тук е мястото да отбележим, че по време на дискусионната среща, в присъствието на представители от академичните среди, при опит да получим обратна връзка по нашите предложения, представителите на държавата ни информираха, че няма да ги обсъждат, но скоро ще ни съобщят кое приемат. Прави ни впечатление, че въпреки, че разговор с държавата съществува, то той не протича като диалог на равнопоставени граждани, които желаят заедно да работят за постигане на така необходимата за страната системна промяна. По-скоро се акцентира на позицията на властта и се „свежда до знание“ вече свършения факт. Но ние все пак сме в XXI-ви век и то в исторически безпрецедентен момент, който изисква всеки от нас да направи максимума в неговите възможности, за да намалим заедно общото страдание, което изменението на климата и шестото масово измиране на видове, вече причинява. Нямаме време за архаичния театър на бюрокрацията, нужни са нови подходи за комуникация и спешни съвместни действия.
